Специфики в управлението и протекционизма на земеделските земи у нас
Abstract
Резюме:
Според текста на чл.2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, земеделски земи са тези, които са предназначени за земеделско производство.
В текста на чл.3, ал.1 от горепосочения закон, се уточнява,че земеделските земи могат да бъдат собственост на граждани, на държавата, на общините и на юридически лица.
Чужденци или чуждестранни юридически лица обаче могат да придобиват право на собственост върху земеделска земя при условията на международен договор, а чужденците - и при наследяване по закон.
Според текста на чл.3 от Закона за опазване на земеделските земи, собствениците и ползвателите на земеделски земи са длъжни да ги опазват от ерозиране, замърсяване, засоляване, вкисляване, заблатяване и други увреждания и да поддържат и повишават продуктивните им качества.
Хумусният пласт от земеделските земи, замърсени с тежки метали и металоиди, радионуклеиди, органични и други замърсители над пределно допустимите концентрации, се използва по специални технологии, одобрени от министъра на земеделието и храните и министъра на околната среда и водите.
Хумусният пласт се използва за рекултивация на нарушените терени, а при липса на такива - за подобряване на слабопродуктивни земи.
При процедурите за промяна на предназначението на земеделските земи те се категоризират в 10 категории според продуктивните възможности на почвените и климатичните условия, релефните и технологичните качества на земята, пригодността й за производство на различните видове растителна продукция и наложените ограничения на земеползване.
Ключови думи: протекционизъм; земеделска земя; собственост; собственици; опазване на земеделска земя; закон; рекултивация; смяна на предназначение; начин на ползване на земеделска земя; Министерство на земеделието и храните.
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-NoDerivatives 4.0 International License.
By submitting a paper for publishing the authors hereby comply with the following provisions: 1. The authors retain the copyrights and only give the journal the right for first publication while licensing the work under Creative Commons Attribution License, which grants permissions to others to share the contribution citing this journal as first publication of the text. 2. The authors may enter separate, additional contractual relations for non-exclusive distribution of the published version of the work in this journal (e.g. to upload it in an institutional depository, or to be published in a book), given that they cite the first publication in this journal. 3. The authors are allowed and are encouraged to publish their works online (e.g. to upload it in an institutional depository, personal websites, social networks, etc.) before, during, and after the submission of the paper here, because this may lead to productive exchange, as well as earlier and larger referencing of the published works (see The Effect of Open Access).
